Забраненият град

          Разположен в центъра на град Пекин, Забраненият град е бил дом на китайски императори от втората половина на династията Мин до края на династията Цин (1641-1911 г.). Пълното име на двореца е "Пурпурен забранен град". Названието му произтича от факта, че в миналото достъпът до него е бил строго забранен за външни лица, а всяко нарушение се наказвало със смърт.

          Днес комплексът се нарича Дворец-музей и е един от петте най-известни дворцови комплекси в света, наред с Версайския дворец във Франция, Бъкингамския дворец във Великобритания, Белия дом в САЩ и Кремъл в Русия. Обявен е за част от световното културно-историческо наследство на ЮНЕСКО през 1987 г.

            Чрез изграждането на 75 административни сгради, 800 двореца, библиотеки, павилиони, ателиета, храмове, дворове и градини се появил град в града. Той бил ограден от дълга и висока червена стена, а тя от своя страна – заобиколена от крепостен ров пълен с вода. Според легендата броят на стаите в комплекса бил 9999, тъй като китайците смятат 10 000 за число, символизиращо безкрайността и само боговете могжели да имат дворец с толкова на брой стаи. 

             Задачата, поставена пред главните архитекти на Града, била да създадат архитектурен шедьовър в съответствие с принципите на Фън Шуй. Дворецът е разделен на мъжка и женска част – Ин и Ян. В четирите ъгъла на стенаите се намират четири кули, които в миналото били най-видимата част от комплекса за простосмъртните хора. Забраненият град официално се дели на вътрешен и външен двор. Вътрешният двор е разположен в северната част и обхваща жилищните помещения, а външният се намира в южната част и включва административните здания.

            От октомври 2008 година всеки заинтересован да посети Забранения град може да го направи виртуално, благодарение на правителството на Китай и корпорацията IBM. Със съвместни усилия те публикуват в Интернет триизмерно копие на двореца, което точно пресъздава начина, по който е изглеждал по времето на династията Цин.